Евроизгледи.
Тунис трябва да се освободи от зависимостта от краткосрочни икономически корекции
Политическото решение на Тунис да активизира запаси за ескалиране на разноските, без да се обърне внимание на нуждата от ограничение на разноските, понижаване на държавното управление и понижаване на икономическия отпечатък на страната, е надвиснала злополука, написа Садок Руаи.
Тунизийският президент Каис Сайед неотдавна съобщи, че автономията на централната банка не би трябвало да се равнява на самостоятелност от страната.
Сайед настоя, че автономията важи за паричната политика, само че не и за финансирането на държавния бюджет. Това идва след неотдавнашното отсрочване на задачата на МВФ за разискване на договорката на паричния фонд за Тунис.
Декларацията на президента против автономията на централната банка бележи върха на поредност от офанзиви против нейния суверенитет, ориентирани като анулира чл.25 от настоящия си правилник, който не разрешава директното финансиране на държавния бюджет.
Управителят на банката, Маруан Ел Абаси, преди този момент предизвести, че финансирането на бюджета от централната банка ще усили неконтролируемата инфлация и ще възпроизведе венецуелския сюжет в страната.
Но какви претекстове стоят в основата на Сайед притеснителни старания за анулация на член 25?
Популистко отменяне на консолидирането на еднолично ръководство
Измина повече от година, откогато Тунис подписа авансово съглашение на стойност 1,9 милиарда $ (1,73 милиарда евро) с МВФ, управителен от икономическия екип на тогавашния началник на държавното управление Найла Буден на 15 октомври 2022 г.
Споразумението беше ориентирано към финансови несъответствия посредством ограничения като редуциране на нецелеви дотации, редуциране на заплатите в обществения бранш и реформиране на губещия обществен бранш предприятия.
Популисткото отменяне на договорката с МВФ от Сайед, цитирайки я като инструмент на западния империализъм, следва ходовете му за консолидиране на еднолично ръководство от септември 2021 г.
Управлявайки Тунис едностранно посредством укази, заобикаляйки конституцията и потискайки критиците, Сайед следи влошаваща се икономическа рецесия, белязана от възходяща беднотия, дефицит на съществени артикули и скок на цените.
Управлявайки Тунис едностранно посредством укази, заобикаляйки конституция и потискайки критиците, Saïed следи влошаваща се икономическа рецесия, белязана от възходяща беднотия, дефицит на съществени продукти и скок на цените.
Той счита, че използването на промените на МВФ може да провокира митинги, представляващи предизвикателство за политическия му надзор.
Брюксел може да помогне за облекчение на миграцията от Тунис, без да чука на вратата на Сайед. Като подписа договорка с тунизийския Сайед, Европа е сигнализирайки, че е отворен за изнудване?
Следователно задължението за използване на основни промени за завършването на договорката с МВФ беше дълго отсрочен.
Тази опозиция ескалира в допълнение с неотдавнашното уволняване от Сайед на министъра на стопанската система и планирането, който ръководеше договарянията с МВФ и остана зает с използването на контрактуваните промени.
Бързо решение няма да стане
Междувременно, изправени пред стеснен достъп до задгранично финансиране, управляващите мощно разчитаха на локално финансиране, изключително от банковата система.
Те натрупаха просрочени отговорности както към задгранични, по този начин и към локални снабдители. По този метод Тунис претърпя забележителен спад във вноса и дистрибуцията на субсидирани артикули, което докара до чест дефицит.
Местните банки са изправени пред ограничаване на потенциала за финансиране на държавния бюджет, което накара централната банка да бъде принудена да го направи. Това е червен сигнал — Тунис би трябвало да се освободи от зависимостта от краткосрочни решения в този рисков миг.
Двустранните донори би трябвало пламенно да поддържат систематичните стопански промени и суверенитета на Централната банка в границите на съглашение с МВФ. Няма различен път за икономическото бъдеще на Тунис.
Застъпниците, предлагащи промени в устава на Централната банка, настояват, че повторното въвеждане на директно бюджетно финансиране, в случай че е в границите на законовите ограничавания, би било стабилно и минимално влияние върху инфлацията.
Те настояват, че такова финансиране би отстранило посредническите разноски, наложени от банковата система.
Тази вероятност обаче подценява риска от евентуални злоупотреби и корист със закона, като предлага комфортно, само че краткотрайно решение за държавното управление.
Политическото решение да се активизират запаси за ескалиране на разноските, без да се обърне внимание на нуждата от ограничение на разноските, редуциране на държавното управление и понижаване на икономическия отпечатък на страната, е надвиснала злополука.
Историята се повтаря
Собствената икономическа история на Тунис би трябвало да служи като предупредителна история против компрометиране на независимостта на Централната банка.
В началото на 80-те години популисткото неприятно икономическо ръководство докара до скок в бюджетния недостиг от 2,8% от Брутният вътрешен продукт през 1980 година до 8,1% през 1983 г.
Подобно на това, на което сме очевидци през днешния ден още веднъж в страната страната избра комфортните директни пътища пред нужните, само че предизвикателни структурни промени.
За Тунис да се върне обратно и да се базира на политики, които се оказаха явни провали през 80-те години, значи да изпрати нежната стопанска система на страната в свободен спад.
От 1982 година тогавашният министър на финансите и планирането на Тунис изиска от шефа на централната банка да извърши серия от счетоводни транзакции, които да обезпечат непосредствено финансиране на Министерството на финансите оттатък ограничавания на бюджета. Тези транзакции възлизат на 5,8% от Брутният вътрешен продукт в края на 1983 година
До края на 80-те години този метод се оказа непредвидлив и несполучлив и в последна сметка Тунис трябваше да прибегне до МВФ за помощ за превъзмогване на финансовите си несъответствия.
Как да изправим икономическата бедност на Тунис с обективна и смела стратегия на МВФ. Със замайващ ход, Тунис подцени Брюксел и възвърне 60 милиона евро помощ от Европейски Съюз
Въпреки първичните старания за отбрана на независимостта на Централната банка, има продължаваща интервенция, белязана от огромно текучество на шефове, прибързано освободени от отговорностите си. Първоначално постоянен с трима губернатори, служили в продължение на 22 години от основаването му през 1958 година до 80-те години на предишния век, следващи назначения — като се изключи настоящето — докара до прибързано премахване на седем от 10 губернатора заради политически съображения.
Правителството на Тунис има да забележим светлината
Двустранните донори би трябвало да подчертаят императивът за опазване на независимостта на Тунизийската централна банка и прогрес в нейната рационализация, наред с решаващите договаряния за договорка с МВФ.
Забраната за директно финансиране на бюджета от централната банка е в действие от 2006 година За Тунис да се върне обратно и да се базира на политики, които се оказаха явни провали през 80-те години, значи да изпрати нежната стопанска система на страната на люлеене в свободно рухване.
Централната банка на Тунис реализира забележителен прогрес в прозрачността, само че са нужни спомагателни усъвършенствания.
Те включват възпрепятстване на представители на държавното управление да се причислят към неговия ръб и определяне на ясни критерии за назначение и освобождение на неговия гуверньор и шефове, съблюдаване на законовите периоди за издание на годишните отчети, ангажиране на външни специалисти за оценки на политиката (както се вижда в сполучливи начинания в Англия, Австралия, Ирландия, Чили, Испания и другаде), правейки архивите налични за откривателите и обявявайки значими решения посредством конференции.
Неизбежността на структурните стопански промени в Тунис през днешния ден е кристално ясна.
Тъй като Народното събрание на страната напълно неотдавна одобри бюджета за 2024 година, моментът за този дискурс е подобаващ. Двустранните донори и многостранните институции би трябвало да упорстват в насърчаването на Тунис да взе участие в съдържателни договаряния с МВФ и да пази независимостта на своите институции.
Икономическото бъдеще на Тунис зависи от това.
Садок Руаи е някогашен старши консултант на изпълнителния шеф на МВФ и бивш ръководител на отдел „ Банков контрол “ в Централната банка на Тунис.
В Euronews имаме вяра, че всички отзиви имат значение. Свържете се с нас на [email protected], с цел да изпратите оферти или оферти и да станете част от диалога.